Сиам

Набута я вътре.
Сложи ѝ колана и затвори вратата, заобиколи тичкайки, и седна на шофьорското място.
Моторът глухо изръмжа и колата потегли. Гледаше пътя, а снегът почти я заслепяваше. Често се обръщаше да провери дали все още се държи, побутваше я ако задреме и не спираше да ѝ говори. Разказваше ѝ за каквото се сети. За себе си почти нищо, все за други хора, които познава, разказваше надълго и нашироко, за да я държи будна. Виждаше как петното на блузата на Ан се уголемява все повече и тя ставаше все по-бледа и отпусната. От време на време леко се засмиваше, но това беше предпазлив и болезнен смях…
Още съвсем малко и всичко щеше да е наред, вече не се виждаше никой зад тях, явно охранителите от Сиам се бяха отказали да ги преследват. Може би щяха да успеят навреме…
Дясната ръка толкова я болеше, че едва превключваше скоростите, знаеше че ако не стигнат навреме можеше да загуби ръката си, но най-добрата ѝ приятелка щеше да загуби живота си. Караше със 140 км/ч, което в този сняг беше напълно безразсъдно, но нямаше какво да губят – всичко или нищо.
Колкото повече наближаваха крайната им дестинация, толкова поведението на Ан ставаше по-неадекватно, сега разказваше вицове и се смееше полуистерично, най-вероятно заради болката, която изпитваше.
Когато спря колата на края на пътя, буквално я измъкна за дрехите. Отвори багажника и взе от там двете книги. Запрепъваха се към ръба на каньона.
Стискаше едната книга под дясната си мишница, с лявата ръка придържаше Ан, която беше затиснала раната на корема си с другата книга.
Стигнаха до ръба. 14 235 страници полетяха в бездната. Последваха ги още 12 045.

Обърнаха се и тръгнаха прегърнати към колата. Когато затвориха вратите първата книга се удари в земята и изчезна сред облак прах. Когато потеглиха и с втората книга се случи същото.
Върху червеникавата пръст останаха като отпечатък две еднакви заглавия, само авторът беше различен.

Докато се приберат раните им бяха зарастнали.
Когато седнаха на дивана и включиха инфокрана, вървяха последните новини от деня.

“Днес от Сиам бяха откраднати две Книги на Живота.
Автоматичните охранителни системи на двата тома са ранили крадците, но раните не са били смъртоносни и те са успяли да се измъкнат.”

Споделената въздишка беше последвана от топла прегръдка. Всичко свърши.

Новините продължаваха:
“Ръководството на СИАМ смята, че информацията от книгите е била напълно заличена и крадците ще успеят да започнат живота си наново.”

siam

*СИАМ – Световен институт за архивиране на миналото.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s